Държавата – това съм аз!

Малкият тоалет на Краля Слънце бил изключително вълнуващо събитие от обществен характер през 17-ти век. За да присъстваш на сутрешното изхождане на Луй XIV и на обличането му с новите одежди за деня, се е искало специално позволение и е било признак на висока чест. И така ритуалът се повтарял през годините – десетки граждани, допускани до малкия тоалет, наблюдавали как Кралят слънце става от леглото, загръща се в халат и сяда върху гърнето. Нещо повече, малцина били възнаграждавани с честта да се докоснат до вече използваното от Негово величество гърне и да го изхвърлят.
Не знам защо няколко века по-късно радостната суета, която предизвиква лидерът на ДПС Ахмед Доган с рядката си поява в селца и паланки, ми напомни на този деликатен исторически детайл от живота на Краля Слънце. Няма да отричам, че асоциацията ми беше подсилена от откровеното изказване на Ахмед Доган в духа на абсолютизма пред симпатизанти в село Кочан, община Сатовча , което предизвика бурна вълна политически и медийни реакции. А именно:
* "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата". […]“Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да разберете", казва Доган, след което следва бурно ръкопляскане. Лидерът на ДПС обяснява още, че депутатите нямат реална власт: "Тяхната власт е законодателна, те създават закони. И трябва да си много актуален, да имаш съвсем други позиции, позиционирани да речем чрез министри и други неформални контакти, за да може един депутат да се превърне в инструмент на властта, за да ви решава конкретните проблеми. Как депутатът ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране. Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да ви кажа!"

Всъщносто Ахмед Доган не каза нещо шокиращо ново, но развълнува умовете и душите на българи и турци, на християни и мюсюлмани. Естествено, по различен начин. Това обаче не се случва за първи път. Суетата около изказване на Доган се повтаря – да настръхнем ни накара изречената уж между другото фраза за “обръчите от фирми”. Размисъл провокира и определянето на явлението “купуване на гласове” като европейска практика. Хронологично погледнато, изпускането на реплики от Ахмед Доган си намирисва на ритуал, който се повтаря с определена честота. А всички ние, гражданите, медиите, привърженици и опоненти на ДПС неволно участваме в този акт. С възмущението и аплодисментите си за пореден път всички се оказваме зрители на поредното словесно политическо изхождане. И ритуалът продължава..
Въпрос на чест е, а дали и не се надпреварваме кой ще вдигне гърнето?!

* В духа на поднесените цитати с аристократичен поклон благодаря на колегите от mediapool, откъдето взех синтезирания вариант на вдъхновеното политическо слово.

Вот на доверие

Неизбежното смесване на кампанията за евродепутати с предстоящата за национален парламент доведе до очаквани резултати. Политиците използваха днешния вот като генерална репетиция за онова, което ще се случи на 5-ти юли. Посланията, които чухме през последните седмици, в голямата си част бяха продукт на злободневието, а не на някакъв европейски ангажимент. Поне се знае, че устремените към властта ще спестят излишно харчене за нови клипове, няма да губят и време да заучават актуални фрази с вътрешнополитическо звучене. В партийните престрелки, които наблюдаваме в последния месец, също не се усещаше европейски привкус. Просто нагарчаха познато и безвкусно като стара дъвка.
В тази ситуацията и избирателите отидоха до урните, нетърпеливи да се включат в репетицията, да заявят цветови предпочитания и да зачакат голямата премиера. А Европа остана някъде далеч от “Ако избереш Бойко, получаваш Костов” и “Да им бием шута!”
И така, прогнозите на социолозите в голяма степен се сбъднаха с днешна дата. Донякъде като че ли ги изненада едното местенце на НДСВ в следващия Европейски парламент. И ако погледнем мажоритарно, това място си спечели не издъхващата царска формация, а политикът Меглена Кунева. Хората й се довериха персонално, дадоха оценка на работата й като еврокомисар, а и като министър по европейските въпроси преди това.
Тук генералната репетиция вероятно няма да се препоктие с онова, което предстои да видим в началото на идния месец. Защото едва ли индивидуалният успех на Кунева би могъл така лесно да се трансформира в успех на жълтата партия.
В смешки и закачки, задочни диалози чрез медиите и обещания за по-високи пенсии, еврооптимистичните идеи трудно си пробиваха път в хода на кампанията за Брюксел. И все пак успяха. Вярвам, че действително, ако този вот отрази макар и в зародиш мажоритарния избор на българските гласоподаватели, това се случи тъкмо с тази кандидатура. С риск да бъда непрофесионално пристрастна, ще си позволя да кажа, че се случи единствено чрез нея. В голямата си част като че ли останалите пуснати бюлетини бяха мотивирани партийно. И всички заедно репетирахме. Казвам в голямата си част, защото безспорно във всяка листа можеха да се намерят кандидати, които персонално са привлекли вниманието на избирателите.
И все пак опитът си струваше. Не заради меренето на мускули преди парламентарната надпревара. А защото сред хвърлянето на компромати, обиди и самоцелен брътвеж, някой успя да събуди еврооптимизма у дремещия български избирател. И то не срещу 30лв. плюс печено пиле за глас.