Политическата събота преди Великден

Дванайсет без пет е, събота преди Великден. Още не е ясно обаче колко ще бъде висока летвата за влизане в парламента. Осемте процента минават трудно и биват защитавани неубедително от онези, които пък съвсем убедително гласуват по темата...
Очаквано, Президентът Георги Първанов удържа на думата си и наложи вето на Закона за избор на народни представители. Държавният глава с право се загрижи за политическия плурализъм у нас. Мотивите, които изтъкна Първанов, звучат добронамерено. Дано само тази категорична позиция не е повлияна от загриженост към конкретни политически субекти, за които все още не се знае ясно с какъв генезис са и накъде са тръгнали. Движение „Напред”, например. Би ми подействало разочароващо.
Първанов направи това, което се очакваше от него и което му дава като възможност Конституцията. Въпреки това бариерата за коалиции вероятно ще скочи на 8%.
Не че има нещо лошо или страшно в подобно политическо решение. Съгласна съм, че партиите, които се хващат за ръце предизборно, би следвало да скачат по-високо. Защо обаче трябва да е двойно, никой не можа да обясни на разбираем език. Или поне аз не успях да схвана. Вероятно поради дефицита си на математическа логика. А политическата ми такава все още далеч не е зряла...Странно обаче прозвуча личната позиция на премиера в защита на шестпроцентрова бариера – особено в контекста на убедителното БСП гласуване за летва от 8% за коалиции.
Така или иначе не мога да се съглася, че е редно изборното законодателство да се разкрасява с такъв замах в последния момент преди изборите. Нещо повече – не е редно. А подобни ненавременни промени в навечерието на избори като че ли стават навик на различните разцветки управляващи в последните години. Хватките с изборния закон говорят, че дори големите партии у нас не си вярват. А с тази неувереност под ръка няма как и хората да им повярват. Нетърпелива съм да се родят политиците, които ще започнат с реформите в изборното законодателство в началото на мандата си, или поне година преди поредната голяма надпревара. Защото все пак начините за печелене на избори са въпрос на класа.