Ръководим се от датите – така се ориентираме кога да си кажем “наздраве” и кога да си легнем позорно рано, защото утре трябва да ставаме за работа. Но подобно на традициите в българския календар и самите дати не са това, което бяха. Дърветата цъфната и всеки българин почти ритуално беше изправен пред съществен избор – дали да скъса календара и да остане на работното си място, или да се подчини на всеобщото настроение и да седне на масата за няколко дни и нощи подред.
Празничният човек си мислеше отавна за тези дни. Не беше виждал семейството си от Коледа и сега беше приготвил подаръци за всички. Нямаше търпение да се прибере у дома.
Другият празничен човек се вижда с жената и децата всяка вечер. Даже не е развълнуват от факта, че ще се съберат заедно около масата. Той обаче също живя дълго с мисълта за струпалите се в началото на май празнични дни. Просто не му се работеше, нещо повече – ужасно го мързеше. Много негови съграждани споделиха предпразничния трепет.
Третият празничен персонаж от дълго време си спестяваше пари и сега искаше да попътува. Никога не беше ходил в Европа, затова се качи се на самолета и отиде. А изненадата му, че хората на стария континент не са в почивка и се трудят неуморно, за миг го накара да се замисли за работните му задължения в България. Но бързо му мина.
Познахте ли ги? Банковия служител, чиновника на гишето в паспортната служба и работника от отдел “Улично осветление”.
Работещият човек никак не се чувстваше пролетно. Не защото беше останал на работа – той изпитва огромно удовлетворение от задълженията си – пише сценарии за популярно телевизионно предаване. Проблемът беше, че чакаше с нетърпение първата си заплата, но банката, която трябваше да му преведе пари, беше затворена.
На друг трудещ се български гражданин му се наложи да иде на семинар в Дубай – шефът го изненада с новината в последния предпразничен ден. Нашият герой трябваше да си извади международен паспорт чрез експресна поръчка. Но, уви – семинарът протече без представителство от българска страна. Извиниха ни и ни пожелаха весели празници от седмия етаж на Бурж ал Араб.
Трети “наказан” да работи по празниците българин се прибра късно в една от празничните вечери. Той е майстор на пици в скъп ресторант и е задължен да бъде на работното си място, докато не си тръгне и последният клиент. Обреченият на делничност в почивните дни беше нападнат от двама непознати пред входа на блока, в който живее. Наоколо - пълна тъмница. Имаше повреда в захранването на уличните лампи, а нямаше кой да я отстрани.
Пролет 2008 унесе българите в модерна празнична делничност. Трудът и лежерността създадоха система от правила, в която заживяха заедно. Нищо не намеква, че съюзът им може да бъде разтрогнат. А и българският манталитет настойчиво подкрепя младата двойка. Пролетта е подходящ сезон за сватби, но тази може да се окаже пагубна в дългосрочен план. И докато се лутаме в пролетната си неорганизираност, думите на вечно влюбения в “новата романтика” поет ще ни подсказват вярната посока:
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана...
Празничният човек си мислеше отавна за тези дни. Не беше виждал семейството си от Коледа и сега беше приготвил подаръци за всички. Нямаше търпение да се прибере у дома.
Другият празничен човек се вижда с жената и децата всяка вечер. Даже не е развълнуват от факта, че ще се съберат заедно около масата. Той обаче също живя дълго с мисълта за струпалите се в началото на май празнични дни. Просто не му се работеше, нещо повече – ужасно го мързеше. Много негови съграждани споделиха предпразничния трепет.
Третият празничен персонаж от дълго време си спестяваше пари и сега искаше да попътува. Никога не беше ходил в Европа, затова се качи се на самолета и отиде. А изненадата му, че хората на стария континент не са в почивка и се трудят неуморно, за миг го накара да се замисли за работните му задължения в България. Но бързо му мина.
Познахте ли ги? Банковия служител, чиновника на гишето в паспортната служба и работника от отдел “Улично осветление”.
Работещият човек никак не се чувстваше пролетно. Не защото беше останал на работа – той изпитва огромно удовлетворение от задълженията си – пише сценарии за популярно телевизионно предаване. Проблемът беше, че чакаше с нетърпение първата си заплата, но банката, която трябваше да му преведе пари, беше затворена.
На друг трудещ се български гражданин му се наложи да иде на семинар в Дубай – шефът го изненада с новината в последния предпразничен ден. Нашият герой трябваше да си извади международен паспорт чрез експресна поръчка. Но, уви – семинарът протече без представителство от българска страна. Извиниха ни и ни пожелаха весели празници от седмия етаж на Бурж ал Араб.
Трети “наказан” да работи по празниците българин се прибра късно в една от празничните вечери. Той е майстор на пици в скъп ресторант и е задължен да бъде на работното си място, докато не си тръгне и последният клиент. Обреченият на делничност в почивните дни беше нападнат от двама непознати пред входа на блока, в който живее. Наоколо - пълна тъмница. Имаше повреда в захранването на уличните лампи, а нямаше кой да я отстрани.
Пролет 2008 унесе българите в модерна празнична делничност. Трудът и лежерността създадоха система от правила, в която заживяха заедно. Нищо не намеква, че съюзът им може да бъде разтрогнат. А и българският манталитет настойчиво подкрепя младата двойка. Пролетта е подходящ сезон за сватби, но тази може да се окаже пагубна в дългосрочен план. И докато се лутаме в пролетната си неорганизираност, думите на вечно влюбения в “новата романтика” поет ще ни подсказват вярната посока:
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана...
Няма коментари:
Публикуване на коментар