Качи се министърът във влака, пък се огледа – чисто, приветливо, проветрено, розови стени, усмихнат персонал. Последваха го народните представители. И те се огледаха – бяла тоалетна чиния, хартия за пасажерите, които са на зор, позабърсани прозорци. Попътува елитът до Плевен, поогледа се, каза си, че всичко е почти наред и навръщане към столицата предпочете личния транспорт.
Качи се след ден човекът от народа във влака, но не му беше необходимо огледалце, за да види къде се намира. Той е самото огледалце, което посъбра набързо остътъците приветливост и си запали цигара, въпреки министерската забрана. И така седем пъти подред от София до Червен бряг.
Крив оглед води до кривогледство, уважаеми господа управляващи. Безсмислието на инициативата да повозим хората, които взимат решения, в първа класа на БДЖ съвсем човешки задава отчаян въпрос: огледалце, огледалце?...
На манталитетно ниво да крием проблемите си от управляващите, е черта, залегнала исторически в характера на българите. Дойде ли време за посещение, по време на което да се видят недостатъците от когото трябва и да се преодолеят с общи усилия, излъскваме пода, сваляме некролозите и вадим широка усмивка. В този смисъл, обикновеният човек много често сам изкривява представата за себе си и вече деформирана, я поднася на тепсия да й се порадват управляващите.
Значи химерата за чисти тоалетни в БДЖ все пак може да се реализира на практика. Стана ясно, че пари за пожарогасители във вагоните също има. Ако щете вярвайте, но по време на министерската проверка дори кондукторът се беше избръснал, а жена му вероятно с нескрито вълнение е изгладила ризата му рано сутринта.
И за ден целият коловозен пейзаж изглеждаше жизнерадостен и някак оптимистичен в огледалцето. Изкривената показност на стремежа към професионализъм (който за здравите общества е напълно естествен) за пореден път изгра блестящо своята роля, дори заслепяващо.
Нашият народ не обича да гледа и пъпките си в огледалото. Затова, ако се случи да иде на лекар, го е срам да ги покаже. И с БДЖ е така, затова си пътешестваме по железопътните релси, пъпчасали и въшлясали вече години наред. Изгарят хора, други се хвърлят пред движештия се влак, а в огледалцето проблем няма. Има само дни на траур и дни на романтични популистки разходки в уютни вагони. В пърия случай пасажерите са мрачни, умислени, тъжни, а във втория се ласкаят от огледа и се усмихват, за да излязат симпатични в министерското огледалце.
И в порочният кръг на тази комуникация диалогът с приказния предмет от истоията за Снежанка съвсем губи своето значение.
Качи се след ден човекът от народа във влака, но не му беше необходимо огледалце, за да види къде се намира. Той е самото огледалце, което посъбра набързо остътъците приветливост и си запали цигара, въпреки министерската забрана. И така седем пъти подред от София до Червен бряг.
Крив оглед води до кривогледство, уважаеми господа управляващи. Безсмислието на инициативата да повозим хората, които взимат решения, в първа класа на БДЖ съвсем човешки задава отчаян въпрос: огледалце, огледалце?...
На манталитетно ниво да крием проблемите си от управляващите, е черта, залегнала исторически в характера на българите. Дойде ли време за посещение, по време на което да се видят недостатъците от когото трябва и да се преодолеят с общи усилия, излъскваме пода, сваляме некролозите и вадим широка усмивка. В този смисъл, обикновеният човек много често сам изкривява представата за себе си и вече деформирана, я поднася на тепсия да й се порадват управляващите.
Значи химерата за чисти тоалетни в БДЖ все пак може да се реализира на практика. Стана ясно, че пари за пожарогасители във вагоните също има. Ако щете вярвайте, но по време на министерската проверка дори кондукторът се беше избръснал, а жена му вероятно с нескрито вълнение е изгладила ризата му рано сутринта.
И за ден целият коловозен пейзаж изглеждаше жизнерадостен и някак оптимистичен в огледалцето. Изкривената показност на стремежа към професионализъм (който за здравите общества е напълно естествен) за пореден път изгра блестящо своята роля, дори заслепяващо.
Нашият народ не обича да гледа и пъпките си в огледалото. Затова, ако се случи да иде на лекар, го е срам да ги покаже. И с БДЖ е така, затова си пътешестваме по железопътните релси, пъпчасали и въшлясали вече години наред. Изгарят хора, други се хвърлят пред движештия се влак, а в огледалцето проблем няма. Има само дни на траур и дни на романтични популистки разходки в уютни вагони. В пърия случай пасажерите са мрачни, умислени, тъжни, а във втория се ласкаят от огледа и се усмихват, за да излязат симпатични в министерското огледалце.
И в порочният кръг на тази комуникация диалогът с приказния предмет от истоията за Снежанка съвсем губи своето значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар