След дъжд - качулка

На първо място в Конституцията на България стои гордото основополагащо изречение: България е република с парламентарно управление.
И веднага след този текст, мисля, че е време да извършим радикална конституционна промяна. Предлагам многозначително да поставим фразеологичния израз: След дъжд – качулка. Едва ли има български гражданин, който да се зачуди за смисъла на тези думи. С цялата си простота народната поговорка разкрива причинно-следствената връзка между фаталността на ежедневието, породена от обществена немарливост, незаконност, политическа безотговорност и респективно - създаването и прилагането на някакви законови мерки постфактум...
Пешеходната зебра се поставя пред училище, след като е блъснато дете. В същата закономерност се поправя и неработещият светофар.
Коритата на реките не започват да се чистят преди да прелеят и да отнесат къщите наоколо. В тази връзка водата от язовирите не се изпомпва, ако не залее поне близкото населено място. Светла им памет на хората от Цар Калоян.
Дъждът в Бългрия от няколко години е със статут на природно бедствие. Снегът също.
На никой депутат или министър не би му хрумнало да се засили контролът в дискотеките преди случая «Индиго». Пак в същите глави не би възникнала идея за закон, който забранява нощните превози с автобус на ученици преди скръбта по «ангелите от Лим» да залее България.
Сега на дневен ред са последействията «София-Кардам». Министърът на транспорта Петър Мутафчиев уволни 6 лица, поставени на ръководни длъжности в БДЖ. Забрани тютюнопушенето във влаковете. Железницата се сдоби и със 160 нови пожарогасителя. Видях един вчера във влака. Да са ни честити, уважаеми пасажери, и амин!