Общият брой на правописните и пунктуационните грешки в пресата днес е почти толкова внушителен, колкото и вчера. За да пропуснеш четири запетаи в лийда на една дописка като пишещ човек е здравословно да се замислиш за преквалификация.
За съжаление неглижирането на грамотността в българската журналистика става все по-притеснително. И не се изисква голяма смелост, за да признаем, че след отпадането на изпита по български език и литература като пропуск за Факултета по журналистика, ситуацията намирисва на тотална неграмотност.
Практиката от последните години показва, че дори преминалите успешно с оценка над 3.50 по български кандидат-журналисти не са съвсем компетентни в езиково отношение. И това става видно твърде скоро, когато уж завършените специалисти “плъзнат” из родните медии. От скромните си контакти с професионалисти в бранша смея да твърдя, че общото мнение гласи: Факултетът по журналистика произвежда неграмотни кадри. Едва ли Деканският съвет (с чието решение е отменен изпитът по български език и литература) е останал глух за подобни констатации през годините. А вероятно, ентусиазирани от познанията си по PR, преподавателите са решили да привлекат повече студенти за предстоящата кандидат-студенстка надпревара. И тази стъпка, струва ми се, е съвсем логична, като се има предвид катастрофално ниския брой желаещи да учат журналистика през 2007-а година. Но все пак да не провериш езиковата компетентност на хора, които искат да се развиват в областта на хуманитарните дисциплини, е лекомислено. А как можем да допуснем, че нивото на грамотност може да се прецени на писмения изпит по журналистика при положение, че повечето от преподавателите тук нямат завършено филологическо образование.
Изводът е, че импровизациите в българското образование следват, повличани една от друга. Практиката с матурите можеше да изчака една-две години на ниво експеримент, преди да се обвърже така решаващо с висшите училища. Защото, както казва народът, бързата работа е срам за майстора. Независимо дали името на майстора ще е Даниел Вълчев или Иван Илчев. И докато реформите в образованието продължават, идните реколти студенти във факултета по журналистика ще израстват интелектуално под фолк мотото: “Не сме безгрешни, но сме истински.”
Ако не ви се вярва, изчакайте няколко години и си купете вестник.
За съжаление неглижирането на грамотността в българската журналистика става все по-притеснително. И не се изисква голяма смелост, за да признаем, че след отпадането на изпита по български език и литература като пропуск за Факултета по журналистика, ситуацията намирисва на тотална неграмотност.
Практиката от последните години показва, че дори преминалите успешно с оценка над 3.50 по български кандидат-журналисти не са съвсем компетентни в езиково отношение. И това става видно твърде скоро, когато уж завършените специалисти “плъзнат” из родните медии. От скромните си контакти с професионалисти в бранша смея да твърдя, че общото мнение гласи: Факултетът по журналистика произвежда неграмотни кадри. Едва ли Деканският съвет (с чието решение е отменен изпитът по български език и литература) е останал глух за подобни констатации през годините. А вероятно, ентусиазирани от познанията си по PR, преподавателите са решили да привлекат повече студенти за предстоящата кандидат-студенстка надпревара. И тази стъпка, струва ми се, е съвсем логична, като се има предвид катастрофално ниския брой желаещи да учат журналистика през 2007-а година. Но все пак да не провериш езиковата компетентност на хора, които искат да се развиват в областта на хуманитарните дисциплини, е лекомислено. А как можем да допуснем, че нивото на грамотност може да се прецени на писмения изпит по журналистика при положение, че повечето от преподавателите тук нямат завършено филологическо образование.
Изводът е, че импровизациите в българското образование следват, повличани една от друга. Практиката с матурите можеше да изчака една-две години на ниво експеримент, преди да се обвърже така решаващо с висшите училища. Защото, както казва народът, бързата работа е срам за майстора. Независимо дали името на майстора ще е Даниел Вълчев или Иван Илчев. И докато реформите в образованието продължават, идните реколти студенти във факултета по журналистика ще израстват интелектуално под фолк мотото: “Не сме безгрешни, но сме истински.”
Ако не ви се вярва, изчакайте няколко години и си купете вестник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар