Знаят ли българските деца какъв празник е Баба Марта? Езически.
А Коледа е нощта на Дядо Коледа или на рождението на Исус Христос?
Свети Валентин пък е католически празник. Да, от гледна точка на еклектиката от традиции и обичаи, която се е заселила на местна почва, си струва българчетата да си изяснят поне културния произход празниците. Кои са православни, кои са „вносни” католически или мюсюлмански. Това е първият ми и единствен аргумент, с който бих защитила присъствието на предмета религия в средното образование. Оттам насетне идват на ход безброй аргументи, които оборват тази „дръзка” за 21-ви век идея.
В училище има агресия, учениците създават впечатление на апатични, арогантни, недружелюбни. Притеснени от шокиращите репортажи в новинарските емисии, държавата в лицето на МОН и църквата решават да възпитат у младите духовни ценности. Тоест, разчита се, че с час-два нравоучение на седмица християнчетата и мюсюлманчетата ще станат по-добри, като се уповават на вярата в Бога. Ако трябва да сме честни, институационализираната форма за възпитаване на доброта няма много голям успех по нашите географски ширини. Величественият образ на свещения комунизъм рухна без да остави след себе си обедени до смърт млади комунисти. А колкото и неуместно е да бъдат сравнявани идеология и религия, и двете са форма за манипулация на определени маси от хора.
А и час християнско човеколюбие в училище едва ли ще може да компенсира регулярните сцени на агресия в някои семейства – безспорен фактор при оформянето на личността.
Светът, който обитаваме днес, все повече върви към секуларизация. С две думи религията в модерната реалност седи малко или много демоде. В този смисъл, като възпитател на морални ценности тя би изглеждала като безпомощна старица, в която едва ли някои ще иска да се вслуша в час. Вярата е друго нещо - тя е персонално светоусещане, личен избор. И едва ли е редно да се „насажда” масово и тенденциозно.
В крайна сметка един културен семинар няма да е излишен да разкаже на учениците за религиозните традиции. Но интегриране на специални учебни часове в и без това неподредената програма би дошло в повече. А и пътят от проповедите по време на неделните литургии до усвояването на педагогическия подход не е никак кратък. При едно подобно начинание родните духовници ще трябва да положат сериозни усилия по отношение на комуникацията си с децата.
Бог е невин за това, което се случва с днешното поколение ( в случай, че намирате нещо тревожно). И май живите виновници имат нужда от часове по нравоучение. Иначе в учебната програма не биха били излишни още 2 часа граматика – било то бълграрска или чуждоезикова. Тя със сигурност ще им помогне да се адаптират по-лесно в настоящия 21-ви век. А ако я усвоят подобаващо, учениците сами ще си хванат пътя, или гората...
А Коледа е нощта на Дядо Коледа или на рождението на Исус Христос?
Свети Валентин пък е католически празник. Да, от гледна точка на еклектиката от традиции и обичаи, която се е заселила на местна почва, си струва българчетата да си изяснят поне културния произход празниците. Кои са православни, кои са „вносни” католически или мюсюлмански. Това е първият ми и единствен аргумент, с който бих защитила присъствието на предмета религия в средното образование. Оттам насетне идват на ход безброй аргументи, които оборват тази „дръзка” за 21-ви век идея.
В училище има агресия, учениците създават впечатление на апатични, арогантни, недружелюбни. Притеснени от шокиращите репортажи в новинарските емисии, държавата в лицето на МОН и църквата решават да възпитат у младите духовни ценности. Тоест, разчита се, че с час-два нравоучение на седмица християнчетата и мюсюлманчетата ще станат по-добри, като се уповават на вярата в Бога. Ако трябва да сме честни, институационализираната форма за възпитаване на доброта няма много голям успех по нашите географски ширини. Величественият образ на свещения комунизъм рухна без да остави след себе си обедени до смърт млади комунисти. А колкото и неуместно е да бъдат сравнявани идеология и религия, и двете са форма за манипулация на определени маси от хора.
А и час християнско човеколюбие в училище едва ли ще може да компенсира регулярните сцени на агресия в някои семейства – безспорен фактор при оформянето на личността.
Светът, който обитаваме днес, все повече върви към секуларизация. С две думи религията в модерната реалност седи малко или много демоде. В този смисъл, като възпитател на морални ценности тя би изглеждала като безпомощна старица, в която едва ли някои ще иска да се вслуша в час. Вярата е друго нещо - тя е персонално светоусещане, личен избор. И едва ли е редно да се „насажда” масово и тенденциозно.
В крайна сметка един културен семинар няма да е излишен да разкаже на учениците за религиозните традиции. Но интегриране на специални учебни часове в и без това неподредената програма би дошло в повече. А и пътят от проповедите по време на неделните литургии до усвояването на педагогическия подход не е никак кратък. При едно подобно начинание родните духовници ще трябва да положат сериозни усилия по отношение на комуникацията си с децата.
Бог е невин за това, което се случва с днешното поколение ( в случай, че намирате нещо тревожно). И май живите виновници имат нужда от часове по нравоучение. Иначе в учебната програма не биха били излишни още 2 часа граматика – било то бълграрска или чуждоезикова. Тя със сигурност ще им помогне да се адаптират по-лесно в настоящия 21-ви век. А ако я усвоят подобаващо, учениците сами ще си хванат пътя, или гората...
Няма коментари:
Публикуване на коментар