Студентски напъни. Поколенчески запек.

Поколението на демокрацията днес навърши 20 години – с камъни, боксове и качулки. Да ви е честито. Първоначално протестът пред НС беше обявен като студентски. Скоро обаче стана ясно, че зад етикета “студенти” пред парламента са се скупчили и футболни фенове, които се оказаха младежи с настоение за меле. И ако за две десетилетки гражданското общество е пораснало до това положение, мога да кажа само едно – срам ме ме. Срам ме е, че моите протестиращи връстници не могат да формулират исканията си по-конкретно и адекватно от “бъдеще за България” и “промяна на статуквото”. Срам ме е и от слуховете, че се раздават дребни банкноти на студенти, за да излязат на улицата.
Екшънът, разиграл се пред Народното събрание, само привидно напомни за случилото се през 1997. Иначе нямаше нищо общо – нито политическа идея, която да обедини будните студенскИ съвестИ, нито силна опозиция, която да поведе народа в различна желана посока. Нямаше и идеалисти. А депутатите гледаха мълчаливо през прозорците. Припомниха си сцени от януарските събития преди 12 години. И като че ли изпитаха страх историята да не се повтори. Такава “опасност” обаче няма. Защото поколението, което израсна с Азис, очевидно може да надигне глас, само за да произнесе поредното клише; може да излезе на площата, за да хвъли самоцелно камък. И толкова.А най-тъжно ми е, че съм част от това поколение...