“Поотпускането” на Бойко Борисов пред българската емигрантска общност в Чикаго е гаф откъдето и да се погледне.
Погледнато отдолу, на подобни кръчмарски изказвания има право всеки от нас, стига ценностната му система да го допуска и да няма претенции за държавно управление.
Погледнато политически отгоре, Бойко Борисов беше разкритикуван с право - от Брюксел до София. Казвам с право, защото , когато политик си позволи да говори за народа си като за “мат’рял”, е важно да му се обърне подобаващо внимание. Безразличието към изреченото от хора с властови амбиции не е здравословно.
Приказките на столичния кмет ме върнаха към два случая. Преди няколко години министър-председателят по онова време Сакскобургготски се подхлъзна върху думите си, че не бил премиер на всички граждани, а на онези, които са го избрали. Ако преекспонирам думите на Царя, моля да ме извините. Но смисълът беше горе-долу в този дух.
Сещам се и за наскоро изтърсения расистко-шегаджийски коментар на италианския премиер Берлускони по адрес на новоизбрания американски президент Барак Обама: “Той е млад, красив и с хубав тен.”
Оказва се, че политическото “поотпускане” в общия случай си е чисто изпускане. Или мръсно...Зависи от хигиенно-лингвистичните навици.
Е, да ни е честит новият политически хулиган и със здраве да си го ползваме, ако така решим, скъпи мюсюлмани, роми и пенсионери(може би в навечерието на ИЗБОРИ 2009 това ще е по-удачното обръщение към българските избиратели). Защото колкото и да е скучно или лицемерно понякога политическото говорене, то би следвало да е подчинено на коректност и уважение към електората. А какво си мислят политиците за нас в тоалетната, си е тяхна работа. Лична. Превърне ли се в обществена, тоалетната хартия невинаги е под ръка.
Погледнато отдолу, на подобни кръчмарски изказвания има право всеки от нас, стига ценностната му система да го допуска и да няма претенции за държавно управление.
Погледнато политически отгоре, Бойко Борисов беше разкритикуван с право - от Брюксел до София. Казвам с право, защото , когато политик си позволи да говори за народа си като за “мат’рял”, е важно да му се обърне подобаващо внимание. Безразличието към изреченото от хора с властови амбиции не е здравословно.
Приказките на столичния кмет ме върнаха към два случая. Преди няколко години министър-председателят по онова време Сакскобургготски се подхлъзна върху думите си, че не бил премиер на всички граждани, а на онези, които са го избрали. Ако преекспонирам думите на Царя, моля да ме извините. Но смисълът беше горе-долу в този дух.
Сещам се и за наскоро изтърсения расистко-шегаджийски коментар на италианския премиер Берлускони по адрес на новоизбрания американски президент Барак Обама: “Той е млад, красив и с хубав тен.”
Оказва се, че политическото “поотпускане” в общия случай си е чисто изпускане. Или мръсно...Зависи от хигиенно-лингвистичните навици.
Е, да ни е честит новият политически хулиган и със здраве да си го ползваме, ако така решим, скъпи мюсюлмани, роми и пенсионери(може би в навечерието на ИЗБОРИ 2009 това ще е по-удачното обръщение към българските избиратели). Защото колкото и да е скучно или лицемерно понякога политическото говорене, то би следвало да е подчинено на коректност и уважение към електората. А какво си мислят политиците за нас в тоалетната, си е тяхна работа. Лична. Превърне ли се в обществена, тоалетната хартия невинаги е под ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар