Неизбежното смесване на кампанията за евродепутати с предстоящата за национален парламент доведе до очаквани резултати. Политиците използваха днешния вот като генерална репетиция за онова, което ще се случи на 5-ти юли. Посланията, които чухме през последните седмици, в голямата си част бяха продукт на злободневието, а не на някакъв европейски ангажимент. Поне се знае, че устремените към властта ще спестят излишно харчене за нови клипове, няма да губят и време да заучават актуални фрази с вътрешнополитическо звучене. В партийните престрелки, които наблюдаваме в последния месец, също не се усещаше европейски привкус. Просто нагарчаха познато и безвкусно като стара дъвка.
В тази ситуацията и избирателите отидоха до урните, нетърпеливи да се включат в репетицията, да заявят цветови предпочитания и да зачакат голямата премиера. А Европа остана някъде далеч от “Ако избереш Бойко, получаваш Костов” и “Да им бием шута!”
И така, прогнозите на социолозите в голяма степен се сбъднаха с днешна дата. Донякъде като че ли ги изненада едното местенце на НДСВ в следващия Европейски парламент. И ако погледнем мажоритарно, това място си спечели не издъхващата царска формация, а политикът Меглена Кунева. Хората й се довериха персонално, дадоха оценка на работата й като еврокомисар, а и като министър по европейските въпроси преди това.
Тук генералната репетиция вероятно няма да се препоктие с онова, което предстои да видим в началото на идния месец. Защото едва ли индивидуалният успех на Кунева би могъл така лесно да се трансформира в успех на жълтата партия.
В смешки и закачки, задочни диалози чрез медиите и обещания за по-високи пенсии, еврооптимистичните идеи трудно си пробиваха път в хода на кампанията за Брюксел. И все пак успяха. Вярвам, че действително, ако този вот отрази макар и в зародиш мажоритарния избор на българските гласоподаватели, това се случи тъкмо с тази кандидатура. С риск да бъда непрофесионално пристрастна, ще си позволя да кажа, че се случи единствено чрез нея. В голямата си част като че ли останалите пуснати бюлетини бяха мотивирани партийно. И всички заедно репетирахме. Казвам в голямата си част, защото безспорно във всяка листа можеха да се намерят кандидати, които персонално са привлекли вниманието на избирателите.
И все пак опитът си струваше. Не заради меренето на мускули преди парламентарната надпревара. А защото сред хвърлянето на компромати, обиди и самоцелен брътвеж, някой успя да събуди еврооптимизма у дремещия български избирател. И то не срещу 30лв. плюс печено пиле за глас.
В тази ситуацията и избирателите отидоха до урните, нетърпеливи да се включат в репетицията, да заявят цветови предпочитания и да зачакат голямата премиера. А Европа остана някъде далеч от “Ако избереш Бойко, получаваш Костов” и “Да им бием шута!”
И така, прогнозите на социолозите в голяма степен се сбъднаха с днешна дата. Донякъде като че ли ги изненада едното местенце на НДСВ в следващия Европейски парламент. И ако погледнем мажоритарно, това място си спечели не издъхващата царска формация, а политикът Меглена Кунева. Хората й се довериха персонално, дадоха оценка на работата й като еврокомисар, а и като министър по европейските въпроси преди това.
Тук генералната репетиция вероятно няма да се препоктие с онова, което предстои да видим в началото на идния месец. Защото едва ли индивидуалният успех на Кунева би могъл така лесно да се трансформира в успех на жълтата партия.
В смешки и закачки, задочни диалози чрез медиите и обещания за по-високи пенсии, еврооптимистичните идеи трудно си пробиваха път в хода на кампанията за Брюксел. И все пак успяха. Вярвам, че действително, ако този вот отрази макар и в зародиш мажоритарния избор на българските гласоподаватели, това се случи тъкмо с тази кандидатура. С риск да бъда непрофесионално пристрастна, ще си позволя да кажа, че се случи единствено чрез нея. В голямата си част като че ли останалите пуснати бюлетини бяха мотивирани партийно. И всички заедно репетирахме. Казвам в голямата си част, защото безспорно във всяка листа можеха да се намерят кандидати, които персонално са привлекли вниманието на избирателите.
И все пак опитът си струваше. Не заради меренето на мускули преди парламентарната надпревара. А защото сред хвърлянето на компромати, обиди и самоцелен брътвеж, някой успя да събуди еврооптимизма у дремещия български избирател. И то не срещу 30лв. плюс печено пиле за глас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар