Докато пиех кафе тази сутрин си мислех за предстоящата “смяна на караула” в утрешния ден. Кабинетът Станишев ще отстъпи креслото на властта на кабинета Борисов. Всичко вече е готово. Почти като в шеговитата фраза: "да въздъхнем облекчено - вече всичко е решено". Празнично очакване и странна тържественост витаят във въздуха. И то в медийния въздух. Онова пространство, в което е редно да подишаме мълчаливо след съдбовен политически момент като избори 2009, всъщност е изпълнено с..еуфория. Това, разбира се, не е непременно лошо. Но усещането, което остави у мен статията на тема “новото правителство” в едно от безспорно най-авторитетните български издания, честно казано ме притесни. Новият министър-председател все още не е положил клетва, тепърва предстои да видим на какво са способни избраните от него министри. В този смисъл неизменният коректив на властта в лицето на медиите има малко време за отмора. Или за размисъл.
Някой си почиват с открити ефирни комплименти и си спестяват присъщата за журналистическия занаят доза критичност, други вече са разлели бутилките с шампанско по страниците си. Чудя се как още не са се слепнали..
Пия кафе и чета. Вадя от контекста конкретни фрази, което би могло да се схване и като манипулация, но смея да кажа, че хвалебствените слова ми се набиха на очи.
“Предложеният кабинет е добър. Доста добър. Комбинацията от хора и професионални биографии дава шанс да се реализират четирите ключови приоритета пред страната. […] А посочването на дясната ръка на Борисов Цветан Цветанов за министър на вътрешните работи оформи втория благонадежден тандем в кабинета.” Излишно е да посочвам кое е изданието, което ме зареди с еуфоричен дух преди “празника”. За съжаление обаче имам усещането, че това е само разпяване преди същинската демонстрация на медийни гласови заложби. Притеснително е как лесно и някак твърде рано сме склонни да запеем в един глас. И май вече си тананикаме.. Между другото любимата песен на бъдещия български премиер Бойко Борисов е “Батальонът се строява за последен път”.
Някой си почиват с открити ефирни комплименти и си спестяват присъщата за журналистическия занаят доза критичност, други вече са разлели бутилките с шампанско по страниците си. Чудя се как още не са се слепнали..
Пия кафе и чета. Вадя от контекста конкретни фрази, което би могло да се схване и като манипулация, но смея да кажа, че хвалебствените слова ми се набиха на очи.
“Предложеният кабинет е добър. Доста добър. Комбинацията от хора и професионални биографии дава шанс да се реализират четирите ключови приоритета пред страната. […] А посочването на дясната ръка на Борисов Цветан Цветанов за министър на вътрешните работи оформи втория благонадежден тандем в кабинета.” Излишно е да посочвам кое е изданието, което ме зареди с еуфоричен дух преди “празника”. За съжаление обаче имам усещането, че това е само разпяване преди същинската демонстрация на медийни гласови заложби. Притеснително е как лесно и някак твърде рано сме склонни да запеем в един глас. И май вече си тананикаме.. Между другото любимата песен на бъдещия български премиер Бойко Борисов е “Батальонът се строява за последен път”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар