Сиропиране по турски (снимка: Ройтерс)

След изборите у съседите Ердоган получи поздравленията на Брюксел, но победата му пак е недостатъчна за безпроблемно избиране на президент.

Със или без забрадка Турция се е запътила към европейско членство. Поне така изглежда, ако се съди по решителността на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Неговата Партия на справедливостта и развитието спечели убедително предсрочните парламентарни избори в неделя, като взе 47% от гласовете. В Меджлиса Ердоган ще разполага с 341 депутати от общо 550. Останалите две фракции, които прескочиха бариерата от 10%, са Народно-републиканската партия (НРП) на Дениз Байкал, която ще има 112 депутати, и крайнодясната Партия "Националистическо движение" (ПНД) на Девлет Бахчели със 70 места.
Резултатите дават възможност на Ердоган да избере без проблем нов кабинет, но не и президент. За определяне на държавен глава са му нужни 367 депутатски гласа.
Министър-председателят на Турция нарече изборния успех “триумф за демокрацията”. От другата страна на барикадата обаче се усети удар под кръста за светското управление в страната и мощната армия.
Предсрочните избори за парламент противопоставиха в сериозна битка светския начин на живот и ислямските традиции.
Забрадката победи.
Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ на премиера Реджеп Тайип Ердоган, която е на власт от пет години в Турция, обединява различни течения около ядрото на своя т.нар. «умерен ислям» (какъвто е отвъдокеанският термин). Изходната й точка на развитие утвърждава принципите на политическия ислям. Тя се радва на силна подкрепа от страна на гласоподавателите, живеещи извън големите градове и в по-слабо развитите райони. Най-стабилен е електоратът сред консервативната бизнес-прослойка. Оттук насетне обаче сбъдването на европейската мечта пред Турция зависи изцяло от “разбулването” на политическия живот.
Поздравленията от високопоставени европейски лидери бяха разчетени като позитивен знак. "Тази победа идва във важен за турския народ момент, когато страната напредва с политическите и икономически реформи.” Така председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау

Барозо приветства Ердоган за победата

на неговата дясноцентристка ПСР.
Ердоган обеща да продължи напред с реформите и икономическото развитие, за да се постигне целта – членство в ЕС. Поради това са предприети много законодателни промени, в това число и отмяна на смъртното наказание, както и на забраната за употреба на кюрдски език.
ПСР успява отчасти да намали и прекомерното влияние и намеса на турските военни в политическия живот на страната. Увереността на Ердоган, с която той прекрачва напред след изборния успех, се дължи и на резултата от досегашното управление на неговото правителство. В последните години страната преживява стопански възход, икономиката нараства средногодишно с 6 до 9 процента, валутата – в сравнение с миналото – е стабилна, а средният доход на глава от населението се е увеличил повече от два пъти през последните четири години.
“Турция няма място в рамките на Европейския съюз”, рече и отсече през май френският президент Никола Саркози по въпроса за турските амбиции за членство. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен разкритикува френската позиция. Колкото и противоречива да са мненията обаче, южната ни съседка е упорита в действията си.
Общоизвестно е, че тя разчита и на окуражаващата подкрепа на САЩ, където много държат да предпазят от всякакви сътресения базите си на турска територия и да си гарантират необезпокояваното стратегическо присъствие там. За целта политическите и икономическите успехи на проислямистката Партия на справедливостта и развитието се радват на

солидно американско рамо,

специално за приятеля Ердоган Белият дом дори лансира уникалния термин “умерен ислямист”.
Пред привърженици в Анкара в изборната нощ Ердоган нарече състоялото се гласуване “важен изпит, който е пример за целия свят.” Новоизбраното правителство обаче тепърва ще се изправя пред нерешени важни задачи, които ще са сериозно изпитание за демократичност.
ЕС е далечната перспектива пред Турция. В обозримо бъдеще пред Партията на справедливостта и развитието стоят три други неизбежни задачи – да сформира ново правителство, да избере президент на страната и да вземе решение за евентуална военна операция срещу кюрдските сепаратисти, които набират сили и самочувствие в съседен Ирак.

По закон в 30-дневен срок депутатите трябва да излъчат нов президент. Външният министър Абдула Гюл беше кандидатът на партията на Ердоган за изборите за държавен глава в парламента. Процедурата беше блокирана от опозиционните партии. Срещу кандидатурата на Гюл бяха издигнати аргументи за неговото ислямистко минало и за забрадката, с които съпругата му се появява на публични прояви и събития.
До провелите се на 22-и юли предсрочни парламентарни избори се стигна, след като на първия тур от изборите за президент парламентът не можа да събере необходимия кворум. Гюл спечели 357 гласа при необходими 367. Кандидатът на Ердоган за държавен глава не среща одобрение нито от армията, нито от опозицията. Съвсем недвусмислено се заговори дори за намеса на военните, които да предотвратят попадането на президентския пост в проислямистки ръце.
Така, за да избегне по-нататъшната конфронтация, ПСР стана инициатор на извънредните парламентарни избори. Идеята на Ердоган бе да спечели на тях за партията си онова необходимо мнозинство, което да й позволи да определи държавния глава безапелационно и да упражнява и изпълнителната власт без засечки.
Не стана съвсем така. Резултатът от изборите в неделя не дава чак такъв напредък за ПСР. Но въпреки това привърженици на тази партия скандираха още в нощта след вота: "Гюл - президент!". Тази обществена подкрепа обаче не е гаранция, че премиерът Ердоган е готов отново да влезе в конфликт със светски настроената част от турските граждани. И дали е решен отново да защити политическата си амбиция заместникът на сегашния президент в оставка Ахмет Недждет Сезер да се казва Абдула Гюл.
В анкета на в. “Хюриет” сред 1 милион негови читатели за предпочитанията за президент

с 47,5% печели Хикмет Четин,

бивш министър на външните работи, бивш председател на парламента и доскорошен върховен цивилен представител на НАТО в Афганистан. Второ място заема вицепремиерът Абдулатиф Шенер с 21,8% и чак третото място, с 16,3%, се пада на фаворите на Ердоган – външния министър Абдула Гюл.
Правителството на Ердоган ще се нуждае от ясна политическа аргументация за действията си не само пред модерните секуларисти в страната, но и пред ЕС и САЩ. Повечето турски политици критикуват политиката на САЩ в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин, като смятат, че тя води до създаването на независим Кюрдистан на север. Когато става дума за териториалната цялост на страната, компромисите на политическо ниво са почти невъзможни. Защото и национализмът в страната се засилва.
От друга страна, твърдостта на френското “не” цели, волно или не, да провокира у придържащата се към традиционализма турска политика готовност за компромиси. Разгорещените дебати тепърва предстоят. Една от темите, която ще продължи да вълнува турската общественост и ЕС, е свързана с правата на малцинствата, най-вече на кюрдите. Сред политическите приоритети на премиера е борбата с кюрдските бунтовници в източната част на страната. В Меджлиса се очертава сблъсък както между проислямистки настроените и “модерно” мислещите, така и между крайните националисти и кюрдските депутати, които ще настояват за повече права в общността им. Техният брой в новосформирания парламент ще бъде 27. Те се явиха на предсрочните парламентарни избори като независими кандидати, но ще представляват основно кюрдски интереси.
Въпрос на време и на баланси на интереси е как ще тълкуваме поговорката “По-умният отстъпва” в контекста на взаимоотношенията между Турция, ЕС, САЩ. А докато баклавата успее да се дореди до влизане в списъка на запазените европейски марки, ще има още много сироп да попие.