Измина седмица от 24 юли - деня, в който осъдените български медицински сестри се завърнаха в България. Ако се съди по обществената еуфория, медийното покритие и светлината на външнополитическите прожектори, насочени към нас, денят може да има претенция за национален празник.
А защо не и за международен!
Получи се хубава сделка. Семейство Саркози с подобаващ френски финес се погрижи за своя рейтинг, като успешно влeзе в ролята на спасител. Кадафи получи онова, което пожела, в пет точки с по няколко подточки...Българките се завърнаха в родината си.
На практика диктаторът, който не беше приеман с “добре дошъл” на Запад, се легитимира чрез един жест на “добра воля”. За престъплението си – лишаването от свобода и изтезаването на шестима невинни граждани, той получи най-разкошния си подарък: широко отворените врати на стария континент. В европейските очи престъпникът Кадафи за една нощ се преобрази в приятеля Кадафи, в партньор, с когото човек може да преговаря, да обсъжда политически проекти и да върти търговия. Един колега направи мрачно прозрение по темата – че на 24-ти юли победи не справедливостта – както се случва в добре написаните детски приказки, а общият интерес.
Вярата в правосъдието, било то либийско, европейско или българско – се свлече встрани. На заден план остана и обезверяването, което обзе българите през последните години. Еуфорията дойде, измъкна ни по пижами от леглата в сутринта на 24-ти, хвана ни за гърлото и ни разплака.
Персоналното либийско разбиране за справедливост стана предмет на разговор само пред Арабската лига. Иначе в медиите се говори за реактори, болници, нови пътища, опазване на либийските археологически ценности, търговски споразумения... Възможно ли е Полковникът да е толкова далновиден политик, че да чака 8 години България да влезе в ЕС, за да може да тормози чрез казуса със сестрите големите европейски играчи е въпрос, на който още събитията не дават категоричен отговор, но намекват за него... Моят прочит на този намек е, че Кадафи изобрети един плашещо работещ модел на междудържавни отношения. Или може би го осъвремени. И го вкара в обращение.
Ако утре Нигерия реши да тикне в затвора 3-4-ма гърци или поляци със скалъпени обвинения, Европа вече е длъжна да се отнесе с подобаващо финансово-дипломатическо “уважение” към нигерийската съдебна система, което да подсигури облагородяването на района. Случаят Либия дава вдъхновение за порочна политическа практика, в която човешкият живот се измерва със злато, петрол или клечка кибрит...
И ако действително ще правим бизнес като зрели хора, то нека поне не намесваме понятията справедливост, права, свобода. Защото реалните им измерения явно съществуват само в приказките. Безплатно.
А защо не и за международен!
Получи се хубава сделка. Семейство Саркози с подобаващ френски финес се погрижи за своя рейтинг, като успешно влeзе в ролята на спасител. Кадафи получи онова, което пожела, в пет точки с по няколко подточки...Българките се завърнаха в родината си.
На практика диктаторът, който не беше приеман с “добре дошъл” на Запад, се легитимира чрез един жест на “добра воля”. За престъплението си – лишаването от свобода и изтезаването на шестима невинни граждани, той получи най-разкошния си подарък: широко отворените врати на стария континент. В европейските очи престъпникът Кадафи за една нощ се преобрази в приятеля Кадафи, в партньор, с когото човек може да преговаря, да обсъжда политически проекти и да върти търговия. Един колега направи мрачно прозрение по темата – че на 24-ти юли победи не справедливостта – както се случва в добре написаните детски приказки, а общият интерес.
Вярата в правосъдието, било то либийско, европейско или българско – се свлече встрани. На заден план остана и обезверяването, което обзе българите през последните години. Еуфорията дойде, измъкна ни по пижами от леглата в сутринта на 24-ти, хвана ни за гърлото и ни разплака.
Персоналното либийско разбиране за справедливост стана предмет на разговор само пред Арабската лига. Иначе в медиите се говори за реактори, болници, нови пътища, опазване на либийските археологически ценности, търговски споразумения... Възможно ли е Полковникът да е толкова далновиден политик, че да чака 8 години България да влезе в ЕС, за да може да тормози чрез казуса със сестрите големите европейски играчи е въпрос, на който още събитията не дават категоричен отговор, но намекват за него... Моят прочит на този намек е, че Кадафи изобрети един плашещо работещ модел на междудържавни отношения. Или може би го осъвремени. И го вкара в обращение.
Ако утре Нигерия реши да тикне в затвора 3-4-ма гърци или поляци със скалъпени обвинения, Европа вече е длъжна да се отнесе с подобаващо финансово-дипломатическо “уважение” към нигерийската съдебна система, което да подсигури облагородяването на района. Случаят Либия дава вдъхновение за порочна политическа практика, в която човешкият живот се измерва със злато, петрол или клечка кибрит...
И ако действително ще правим бизнес като зрели хора, то нека поне не намесваме понятията справедливост, права, свобода. Защото реалните им измерения явно съществуват само в приказките. Безплатно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар