вторник, 7 август 2007 г.

Ако си пил - слез от екрана, искам да стигна жив!


Когато средностатистическият гражданин ( на България, на Европа и въобще!...) разпусне с две големи водки след края на работния ден и после се качи в колата си - това е персонална безотговорност. Ако гражданинът обаче се окаже авторитетен човек, чиято дума сред съгражданите му има тежест, да се качи пил зад волана вече е проява на безотговорност към обществото.
Световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки може да бъде обвинен за нарушаване на правилата за пътно движение, което доведе до сериозен инцидент край Приморско. Кръвната проба на спортиста показа 1.1 промила съдържание на алкохол в кръвта. Във фаталната нощ джипът на Стависки навлязъл в насрещното платно и се сблъскал с два автомобила. В катастрофата загина 23-годишно момче, а приятелката му е в кома с опасност за живота. Покъртителен е не самият инцидент - катастрофи стават ежедневно и по пътищата на България, за съжаление, ще продължават да гинат хора. Размисъл поражда по-скоро фактът, че обществена фигура, която е лице на кампанията "Ако си пил - слез, искам да стигна жив! (организирана от BTV и вестник 24 часа), шофира след почерпка... По тази причина във въпросната нощ не всички стигнаха живи. Нещо като да участваш в турне против наркотиците, а в жълтата преса да се появят твои "понапушени" или "чаровно дрогирани" снимки...
Алкохолната проба на двукратния световен шампион по фигурно пързаляне за пореден път доказа, че кампанийният морал, който се проповядва чрез медиите, е кух; че лицата, които застават зад идеи и каузи, които негласно са определени от обществото за нравствени водачи, всъщност позирарат. Ангажираността им се закупува срещу задоволителен хонорар и толкова.
Медиите търсят успелите, защото те се ползват с доверието на хората, легитимирайки се чрез своите постижения. Обществото обича повечето от тях и се вслушва в онова, което те казват.
Максим Стависки за секунди сложи неизтриваемо петно върху имиджа си на човек с позиция, който изгради амбициозно и последователно в последните години. Не само петното кръв от катастрофата, а и лекето на лицемерната обществена роля, сянката на безпринципността. Смятам, че аудиторията не се нуждае от проповядване на екранен морал. Започвам да се чудя колко от личностите, които дават под наем лицата си за една или друга кауза, действително са убедени в посланията, които изпращат. Защото 1.1 промила алкохол в кръвта на един "обществен идол" са в шокиращ разрез с идеята на стотиците раздадени стикери, на които е нарисуван скелет зад волана. Иначе загиналото в катастрофата момче щеше да вдига сватба наесен...

2 коментара:

Hristina каза...

Лично мен ме подразни особено много позицията,която доста от водещите медии заеха- никой не го разкритикува открито! Пускаха се репортажи,които обясняваха как Максим полагал всички усилия,за да помогне на пострадалите,как с Албена постоянно комуникирали с лекарите на момичето в кома...
Наскоро четох интервю с въпросния спортист,в което обясняваше колко много обичал високите скорости.Полицаите знаели това,защото го познавали-често го спирали когато карал с над 250 км/ч
Тъжно,но факт! Интересно ми е под каква съдебна отговорност ще бъде подведен и какви ще са последиците...

Unknown каза...

Последиците, за жалост, надали ще са високи. Вероятно условна присъда. Страшен фен съм на Албена и Максим, но вече не мога по същия начин да гледам на нещата. Моят идол стана убиец - каквото и да говорим, да се качиш с 1,1 промила и да подкараш такава огромна кола като Хамъра си е предумишлено убийство. Стависки неведнъж е признавал, че честичко му се случва да кара пил - следователно убийството е било въпрос на време. Колкото и да го харесвам, ще ми се да го опандизят и да полежи на топло. С безотговорните си действия той разби живота на четиримата пътници в другите две коли, на семействата им, дори на любимата си Албена. Още един тъжен пример, че най-пагубното нещо за един човек е да получи пари и слава.