Те работят полуголи между 12 и 3 през нощта, но не са проститутки. Палят публиката с ритмичните си движения, но не са стриптийзьорки. Демонстрират фрий стайл, но не и прекалено свободното поведение
Преди десет години той работеше като шофьор към фирма за цветя. Превозваше продавачките на набързо скалъпени букети из ресторантите и баровете. И често разказваше една и съща нощна история. В някакъв клуб “добре облечен бизнесмен” го извикал и попитал: “Колко струва кошницата с цветарката?”.
От известно време подобни въпроси не са актуални, защото и самите цветарките не са на мода. Изместиха ги т.нар. фрий стайл танцьорки, т.е. момичетата, кършещи тела в свободен стил из клубовете. Въпросът дали те също влизат в “потребителската кошница” обаче остава.
Вече почти няма заведение без денс секция. Повечето работодатели не са претенциозни към нейните попълнения: достатъчно е се подрусват в такт, да хващат окото, да създават настроение и да настройват публиката за купон. Други обаче гледат танцьорките под лупа, преди да ги наемат. Горещи локации като клуб PR, Sin City, Dali, Jim Beam или Cacao beach пускат на “платформите” само красиви създания, които палят нощта с професионално отработени движения.
Големите претенции на някои клиенти
родиха явлението фрийстайл студио.
Новатори в това отношение са танцьорите към балетна академия “Дива”. “Работим само с проверени и коректни бизнесмени – собственици на нощни барове или управители на фирми”, казват от офиса на балета. От “Дива” не пращат кадрите си по партита из къщи и вили, защото не искат да рискуват излишно. Изключения правят, ако на подобно място има фирмен празник, рекламна кампания, промоция или тържеството на популярно лице, което се ползва с обществен авторитет.
Извън организираната система в студио "Дива" има немалко таньори, с които се работи "на парче". Поради това отношенията танцьорка-наемател са най-вече нерегламентирани. А измамите в заплащането - чести. Въпреки това интересът към тази професия расте.
“Здравейте! Ако някой знае къде в София мога да си намеря работа като танцьорка, моля да пише. P.S. Говоря за танцьорка, а не за стриптийзьорка, компаньонка и други подобни. Please help me!”. Това е обява в интернет форум. От нея става ясно, че в масовото съзнание “тази работа” е почти като “онази”.
Истината е, че много танцьорки са склонни да заработят някой друг лев по алтернативни начини. “Някои злоупотребяват – използват работното си място, за да се запознават с клиенти. Вредят ни, защото ние създаваме настроение, ние сме артисти”, казва Румяна от “Дива”, която има сериозен професионален стаж по клубовете. “Няма как да не си обект на желания, щом си жена и още, повече щом си красива. Някои фрий денс танцьорки обаче си позволяват малко повече от сценичния флирт с публиката. Така се създава обществената нагласа: “Мога да те извикам на питие, а после да те заведа в хотела”, потвърждава колежката й Савина.
За да не се стига до подобни ситуации, на момичетата е
забранено да общуват с посетителите
Факт, от който не всички страдат. “Не съм изпитвала желание да говоря с клиенти. Според мен не е и редно. Подобно поведение не е коректно нито към заведението, нито към останалите танцьорки. Вътре си, за да работиш, а не да се забавляваш. Фрий денс ти позволява да изразиш как чувстваш музиката чрез тялото си, но по културен начин“, твърди Савина.
Границите на културното общуване обаче се размиват след няколко водки. В началото на вечерта някой скромно помахва на подскачащото под светлините момиче. Друг му изпраща въздушна целувка. Трети пише името и телефона си на салфетка, която “пуска” по сервитьора. В малките часове задръжките падат. Нощна София се ръководи от максимата: око да види, ръка да пипне. “Случвало се е да ме дърпат, докато танцувам. Имаше един много упорит клиент, идваше няколко вечери подред. Беше някаква мутра, май. Накрая охраната поговори с него и ме остави на мира”, разказва една от “дивите”. Да танцуваш фрий денс е толкова опасно, колкото и да продаваш в денонощен магазин, обичат да повтарят момичетата. Което ще рече, че някакъв риск има. Понякога можеш да пострадаш, я заради парче хляб, я заради къшей зрелище.
“Танцът на нощта” започва след полунощ. Продължава между два и три часа.
Момичетата се сменят на всеки 15-20 минути
за да не се преуморяват. Сред цигарения дим и шума е трудно да издържат повече.
Когато слънцето изгрее, фрий стайл-ките се превръщат в студентки. Повечето попълнения от клубното студио към балет “Дива” са кандидат висшистки. Румяна например е завършила хореографско училище, където наблягала на балета и на народните танци. След това записала актьорско майсторство във Варненския университет. Савина, която се занимавала с модерен балет, пък е трети курс Международни отношения в СУ. Бъдещите актриси и дипломатки обаче се качват на сцената във вид, който не може да мине за академичен. По всичко личи, че ножицата е играла здраво – къси потници, дупки, цепки, разрези. Как да са облечени танцьорките най-често решава управителят на заведението. Оскъдните костюми не трябва да провокират клиентите, а да подчертават движенията. Дрехите често са съобразени и с интериора. “Не се притеснявам как съм облечена на платформата, защото за мен това е сценична роля. Почти никога не съм носили нещо твърде прозрачно. Дори да има някакви дантели, под тях сме клинове, потници и боксерки. Никога не сме били по голи дупета”, отсича Румяна.
Преди десет години той работеше като шофьор към фирма за цветя. Превозваше продавачките на набързо скалъпени букети из ресторантите и баровете. И често разказваше една и съща нощна история. В някакъв клуб “добре облечен бизнесмен” го извикал и попитал: “Колко струва кошницата с цветарката?”.
От известно време подобни въпроси не са актуални, защото и самите цветарките не са на мода. Изместиха ги т.нар. фрий стайл танцьорки, т.е. момичетата, кършещи тела в свободен стил из клубовете. Въпросът дали те също влизат в “потребителската кошница” обаче остава.
Вече почти няма заведение без денс секция. Повечето работодатели не са претенциозни към нейните попълнения: достатъчно е се подрусват в такт, да хващат окото, да създават настроение и да настройват публиката за купон. Други обаче гледат танцьорките под лупа, преди да ги наемат. Горещи локации като клуб PR, Sin City, Dali, Jim Beam или Cacao beach пускат на “платформите” само красиви създания, които палят нощта с професионално отработени движения.
Големите претенции на някои клиенти
родиха явлението фрийстайл студио.
Новатори в това отношение са танцьорите към балетна академия “Дива”. “Работим само с проверени и коректни бизнесмени – собственици на нощни барове или управители на фирми”, казват от офиса на балета. От “Дива” не пращат кадрите си по партита из къщи и вили, защото не искат да рискуват излишно. Изключения правят, ако на подобно място има фирмен празник, рекламна кампания, промоция или тържеството на популярно лице, което се ползва с обществен авторитет.
Извън организираната система в студио "Дива" има немалко таньори, с които се работи "на парче". Поради това отношенията танцьорка-наемател са най-вече нерегламентирани. А измамите в заплащането - чести. Въпреки това интересът към тази професия расте.
“Здравейте! Ако някой знае къде в София мога да си намеря работа като танцьорка, моля да пише. P.S. Говоря за танцьорка, а не за стриптийзьорка, компаньонка и други подобни. Please help me!”. Това е обява в интернет форум. От нея става ясно, че в масовото съзнание “тази работа” е почти като “онази”.
Истината е, че много танцьорки са склонни да заработят някой друг лев по алтернативни начини. “Някои злоупотребяват – използват работното си място, за да се запознават с клиенти. Вредят ни, защото ние създаваме настроение, ние сме артисти”, казва Румяна от “Дива”, която има сериозен професионален стаж по клубовете. “Няма как да не си обект на желания, щом си жена и още, повече щом си красива. Някои фрий денс танцьорки обаче си позволяват малко повече от сценичния флирт с публиката. Така се създава обществената нагласа: “Мога да те извикам на питие, а после да те заведа в хотела”, потвърждава колежката й Савина.
За да не се стига до подобни ситуации, на момичетата е
забранено да общуват с посетителите
Факт, от който не всички страдат. “Не съм изпитвала желание да говоря с клиенти. Според мен не е и редно. Подобно поведение не е коректно нито към заведението, нито към останалите танцьорки. Вътре си, за да работиш, а не да се забавляваш. Фрий денс ти позволява да изразиш как чувстваш музиката чрез тялото си, но по културен начин“, твърди Савина.
Границите на културното общуване обаче се размиват след няколко водки. В началото на вечерта някой скромно помахва на подскачащото под светлините момиче. Друг му изпраща въздушна целувка. Трети пише името и телефона си на салфетка, която “пуска” по сервитьора. В малките часове задръжките падат. Нощна София се ръководи от максимата: око да види, ръка да пипне. “Случвало се е да ме дърпат, докато танцувам. Имаше един много упорит клиент, идваше няколко вечери подред. Беше някаква мутра, май. Накрая охраната поговори с него и ме остави на мира”, разказва една от “дивите”. Да танцуваш фрий денс е толкова опасно, колкото и да продаваш в денонощен магазин, обичат да повтарят момичетата. Което ще рече, че някакъв риск има. Понякога можеш да пострадаш, я заради парче хляб, я заради къшей зрелище.
“Танцът на нощта” започва след полунощ. Продължава между два и три часа.
Момичетата се сменят на всеки 15-20 минути
за да не се преуморяват. Сред цигарения дим и шума е трудно да издържат повече.
Когато слънцето изгрее, фрий стайл-ките се превръщат в студентки. Повечето попълнения от клубното студио към балет “Дива” са кандидат висшистки. Румяна например е завършила хореографско училище, където наблягала на балета и на народните танци. След това записала актьорско майсторство във Варненския университет. Савина, която се занимавала с модерен балет, пък е трети курс Международни отношения в СУ. Бъдещите актриси и дипломатки обаче се качват на сцената във вид, който не може да мине за академичен. По всичко личи, че ножицата е играла здраво – къси потници, дупки, цепки, разрези. Как да са облечени танцьорките най-често решава управителят на заведението. Оскъдните костюми не трябва да провокират клиентите, а да подчертават движенията. Дрехите често са съобразени и с интериора. “Не се притеснявам как съм облечена на платформата, защото за мен това е сценична роля. Почти никога не съм носили нещо твърде прозрачно. Дори да има някакви дантели, под тях сме клинове, потници и боксерки. Никога не сме били по голи дупета”, отсича Румяна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар