сряда, 12 септември 2007 г.

Танцьорка в мрака, работен вариант


Точно преди десет години мой познат, който по това време работеше като шофьор към фирма за цветя, ми разказа малка нощна история. Знаете момичетата, които продават набързо скалъпени букети из ресторантите и нощните заведения. Работата на моя познат била да превозва цветарка из точките на забавление в нощна София. В един клуб добре облечен господин, (“мутра” – по думите на моя човек) вика шофьора и го пита: Колко струва кошницата с всички букети и цветарката? Не мога да си спомня края на разказа, но мутренският въпрос остана в съзнанието ми като риторичен етикет на българската среднощна действителност.
10 години по-късно цветарки пак има, но като че ли са по-малко. Сега на мода са танцьорките. Всеки нощен клуб наема момичета, които да създават настроение на посетителите и да ги вдъхновят за танци. Общественото око гледа с подозрение на тези девойки. Когато кажеш, че си танцьорка в нощно заведение, хората почти винаги допускат възможността да си стриптийзьорка, компаньонка, или просто да си склонна към интимна близост с по-заможните клиенти.
Много клубове не са претенциозни към професионалните умения на момичетата, които вземат на работа. Важното е да хващат око. Вроденият усет за ритъм е водещо качество предимно във фолк клубовете.

Нерегламентираните отношения между работодателя и танцьорките представляват риск, който на тъмно е още по-голям.
Срещнах се с 3 момичета, които танцуват фрий денс в клубовете PR, Sin City и други. Участват в различни промоции, частни и официални партита.
Поставих си две цели:
Първо, да разбера дали въпросът за цената на цветарката е актуален десет години по-късно.
Второ: да докажа, че професия танцьорка не е срамна работа.
Савина, Румяна и Марчела са част от фрий стайл студио за клубни танцьори към балетна академия “Дива”. Всяка от тях се е занимавала професионално с танци. Чрез посредничеството на студиото те са наемани от различни столични заведения. От студио “Дива” са категорични, че работят само с проверени бизнесмени – собственици на нощни барове, или управители на фирми, които са коректни. Но за съжаление хлъзгавата схема, по която работодателят може да измами наетите танцьорки, продължава да работи безотказно и в момента.
В “Дива” правят опит да се опълчат на порочната практика. Безопасността на момичетата тук е от изключително значение.
Румяна (учи киноактьорско майсторство към филиала на Варненския университет, в момента е прекъснала; завършила е хореографско училище с балет и български танци): “Колкото и да си защитена от охраната и от името на балета, който те изпраща, от голямо значение за безопасността ти е и твоето поведение.” Защото съвсем не всеки посетител на нощен бар е добронамерен...
Савина (3-ти курс Международни отношения в СУ
Занимавала се е с модерен балет, фрий денс, промоции; работила е в клубовете Dali, Sin City, Cacao beach, PR club - Златни пясъци): “Няма как да не си обект на желания, щом си жена и още повече щом си красива. Има фрий денс танцьорки, които си позволяват малко повече от сценичния флирт с публиката. Така се създава обществената нагласа, че щом някое момиче е танцьорка, мога да я извикам на питие, после да я заведа в хотела. Сигурно има хора, които го правят, щом има такова мнение в обществото. Чувствам се защитена – от името на балета, от охраната на заведението, за което работя.” Момичетата се чувстват сигурни, защото танцуват под внимателния надзор на охраната в съответното заведение. Те се опитват да докажат, че техните танци са далеч от стриптийза. По отношение на облеклото студиото разговаря с управителя на заведението и така се решава как да бъдат облечени танцьорките. Внимава се да не бъде твърде разголено и да е съобразено с интериора на клуба. Оскъдните костюми имат за цел не да демонстрират голота, а да придадат сексапил на танца.
Савина не се притеснява от разголеното облекло: “Танцуваш на подиум, ти си с боксерки и пола, но когато около теб има нахални хора...Този проблем може да се оправи, ако уведомиш охраната, че този човек те притеснява. Аз лично не съм изпитвала желание да говоря с клиенти. Според мен не е редно. Ти си там, за да работиш, не да се забавляваш. Фрий денс ти позволява чрез тялото си да изразиш как чувстваш музиката, но по културен начин. “
Румяна: “Нямам проблем с това как съм облечена на платформата, когато танцувам. Защото за мен това е сценична роля. Това, с което сме облечени, почти никога не е било оскъдно. Дори и да има някакви дантели, под тях сме клинове, потници, боксерки, никога не сме били по голи дупета.”
Но българинът в нощна София все още се ръководи от максимата: око да види, ръка да пипне. Почти свикнала с този манталитет, Румяна определя проявленията му като невинни закачки: “някой да ти помаха отдалече, да ти изпрати целувка; друг клиент да си напише името на салфетка и да ти я изпрати по сервитьора.
Марчела споделя, че е важно да знаеш как да отблъснеш клиентите, които идват да те закачат. “Случвало се е да ме дърпат, докато танцувам. Имаше един много упорит, идваше няколко вечери подред. Беше някаква мутра май. Накрая охраната говори с него и той се спря.”
Комуникацията с клиентите е забранена на момичетата, които танцуват фрий денс. По думите на Савина, подобни волности не са коректни нито към заведението, за което работиш, нито към останалите танцьорки. Неприличните предложения са факт, но е въпрос на подход да излезеш от ситуацията.
Девойките твърдят, че да танцуваш фрий денс е също толкова опасно, колкото да продаваш в денонощен магазин, да речем.
Работата на танцуващите момичета обаче все още е “на тъмно”. Много от тях биват експлоатирани, други правят професионални компромиси и наред с танците са склонни да заработят по някой друг лев по алтернативни начини.
Румяна: “Има танцьорки, които злоупотребяват с работата си и си позволяват интимна близост с клиентите. По този начин те вредят на нашия вид дейност, защото ние танцуваме, създаваме настроение, ние сме артисти.”
Марчела, 20г: Тяхното мислене е съвсем различно от нашето, за тях парите са просто цел. За тях няма никакво значение как ще получат пари. Не мислят толкова професионално за танца като изкуство.

Танцът на нощта започва след полунощ и продължава между два и три часа. Сменят се на 15-20 мин;
Като танцьорки Марчела, Румяна и Савина участват в различни промоции. “Дива” се борят и с порочната практика да се изпращат танцьорки по частни партита в къщи и вили. Опасно е. Ако се касае за фирмен празник, рекламна кампания или за популярно лице, което се ползва с обществен авторитет, случаят е различен.
Когато слънцето изгрее, фрий стайл момичета са като всички останали. Студентки. Те не водят двоен живот. Просто нощният свят, в който танцуват, е по-покварен.Което не ги превръща в “жрици на любовта”. Просто работят в един часови пояс.

Няма коментари: