"И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет." - руска мъдрост. Поне така твърди един сайт в интернет, на който скоро се натъкнах. "Сит" и "цял" са две думи, които, струва ми се, вече е прекалено късно да се превърнат в характеристика на българския учител, учебния процес или политико-обществения диалог в България. Простичко казано - стачките взимат жертви ( закъснялата с месец досега учебна година, бъркотията по улиците и загубата на стачкуващите учители на надница с всеки прекаран на барикадата ден). Ако има хепиенд, ще бъде на куц крак. Кракът, който препъва компромиса в момента, са синдикалните лидери. И заради този куц крак интелигентни българи се държат като обезумели по улиците вече седмици наред. Същите българи няма да получат заплати за дните, прекарани в стачка. И за капак получават гнева на немалка част от обществото. А колко ли ще бъде заплатата на г-жа Янка Такева или на г-н Константин Тренчев за месец октомври?!
По презумпция синдикалните организации са посредници между властта и народа. Те защитават правата на хората, които се чувстват онеправдани. За съжаление учебник как се вдига стачка и как се организира протест няма по нашите академични ширини. Или поне така изглежда, ако съдим от учителските шествия, организирани от КНСБ и КТ "Подкрепа". Учителите губят пари, време и достойнство. Учениците губят също толкова. Създадените грижи на родителите са отвъд толерантността, отвъд досега изказаните оправдания. И като в реклама за ипотечни кредити, се питам какво ли би станало АКО...Ако стачките бяха финансирани от специално създадени синдикални фондове (защото и аз мога да отстоявам правата си на собствени разноски, и то без посредничеството на каквата и да е правозащитна организация). Ако синдикалните водачи бяха образовани, гъвкави и умеещи да бранят компетентно правата на социалната група, която защитават. Ако бяха твърди в позициите си и същевременно дипломатични. Защото стотици пъти по-лесно е да предизвикаш хиляди хора да излязат на улицата, вместо ти самият да настояваш пред кабинета на министъра на образованието. Десетки пъти по-несиндикално е да получаваш заплатата си, плащана от самите учители, и да ги зовеш гръмко на протест, в който ежечасно губят от надницата си.
Протестът в България все още представлява симулация. На демокрация, на гражданска активност. Защото организацията е състояние на хаоса, липсва единомислие, каузите често се продават на добра цена...
А повечето учители са идеалисти. Излизат на улицата, защото вярват не на Янка Такева, а по-скоро на Ботев...Въпрос на класа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар