В полите на Витоша ситуацията никак не изглежда екологично. Тук всеки отпадък си има академична история и всеки от тях задава един и същи екзистенциален въпрос: Защо не мога да скачам, за да се пъхна сам в кофата?
жена с дете:
Защото е по-лесно да ви кажа честно – отгоре да си пусне пликчето с боклука отколкото да слезе и да мине през кофата и да го хвърли.
студентка:
въпрос: Случвало ли ви се да ви домързи да слезете до контейнера и да го метнете през балкона?
Не ми се е случвало, но ми се е случвало да се подам през прозореца и някой да метне отгоре и не е много приятно.
И докато планината наблюдава тъжно отстрани, зелените площи в Студентски град изчезват. Сега на мода са строежите. Те се множат и се сгъстяват. А тънката зелена линия райграс, която ги дели от студентските общежития, е затрупана от строителни отпадъци.
жена с дете:
Предполагам след година-две няма да има и зелени площи.
момче:
Ако си изхвърлиш боклука, той просто няма къде да падне.
А за децата на Студентски град са останали по няколко квадратни метра пясък с цветни катерушки. Да си играят в тревата, не е желателно. Защото бездомните кучета не са си пуснали сифона, след като са ходили до тоалетна там, а и заради отпадъците на каките и батковците студенти, търговци, строители.
жена с дете:
И аз си задавам въпроса как може, дето се казва това е бъдещето на нацията, по такъв начин да подхожда.
В Студентски град живеят около 50 хил. души и ако всеки се грижи за собствените си отпадъци, ще бъде малко по-чисто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар