Вестник “Труд” прави пиар жест, като дарява наградата си от конкурса "Черноризец Храбър" на трима студенти от Факултета по журналистика под формата на стипендия. Получил от българския Пулицър 10 000лв., ежедневникът дава път на всеки от младите журналисти с по 3000лв. И грамота, разбира се – духовна наслада за идеалисти.
Девствените журналистически души обаче не искат да бъдат покварени с нечистите пари на изданието:
“Това е най-гадната медия на света и не ща на бай ти Тошо парите. Още по-малко искам да си прави пиар на мой гръб.” – тези емоционални твърдения крещят от персоналния блог на един от стипендиантите на “Труд” Александър Кръстев. Отличеният третокурсник от ФЖМК, човек с достойнство и очевидно с вече формирано професионално самочувствие, предпочита да даде трите “бона” за благотворителност, вместо да “изцапа” джоба си с тях: “Така че "калните" 3 бона отиват за благотворителност. Запзвам правото си да не споделя къде и по колко.” Благородният жест, разбира се, стои далеч от долнопробните PR практики на най-тиражния вестник в България, защото остава анонимен.
Комуникацията “Къде съм аз, къде сте вий” в случая ме накара да се замисля като читател на “Труд” за моралните си възгледи, които явно са ниски, и за интелектуалните ми потребности, които, оказва се, клонят отново към същите стойности. В крайна сметка, щом талантливи студенти от ФЖМК оценяват най-тиражното издание у нас като откровено тъпо, мога да си представя какво мислят по адрес на аудиторията му. Но, хайде да не приемаме историята толкова лично.
Все пак да бъдеш Дон Кихот на собственото си поприще не е страшно, дори е простимо, докато си млад. Шокиращото в случая обаче е, че човек с желание да се развива в областта на масовата комуникация и да си партнира с медиите, раздава детскоградински емоционални оценки. А те идват в повече, дори мотивите за тях да са дълбоко убеждение в свободата на словото и вяра в светлите принципи на журналистиката.
Един от другите двама отличени стипендианти на “Труд” директно анатемосал жеста и не приел паричната му стойност. Що за пиар нахалство някой да му предлага пари, достатъчни да довърши висшето си образование или да инвестира в професионалното си развитие под някаква друга форма?! Уважаеми господа стипендианти, в позицията Ви на студенти идеализмът е простима форма на наивност. Ако обаче действително държите моралните Ви принципи да имат тежест и обществено влияние, изчакайте докато натрупате известен житейски и професионален опит, за да можете аргументирано да извикате “отвисоко” коя е най-тъпата медия на света. Тогава и професионалното ви самочувствие ще е някак по-оправдано. Никой не държи да се превърнете в редовни читатели на в-к “Труд”, но уважение към персоналните жестове никога не е излишно. Дори към хора, организации, институции, които не харесваме.
2 коментара:
Пише ти "наивният" Петър. Непонятно ми е, че 20-годишен човек като теб възприема стипендията на Тошо Тошев като "персонален жест", който е трябвало да уважа. Според мен парите миришат и ако ти като млад журналист искаш да имаш някаква тежест, по добре на грабвай всички пари, които ти предлагат. Ако искаш ги грабвай, но тогава се търси в героите на "Момиченца" от Александър Кьосев. Не, че той е безгрешен, но тази статия ти я препоръчвам.
Аз ще взема предвид последното ти изречение, Ася, звучи мъдро.
Публикуване на коментар