Инспекцията по труда кани журналисти на тайна мисия. Идеята - да се види как работи законът “на терен”. И, разбира се, да се направи пиар на социалното министерство. На пръв поглед – нищо лошо и нищо ново.
Боен отряд от инспектори и журналисти нахлува в голям столичен магазин за хранителни стоки от веригата “Европа” в столичния квартал “Младост 4”. Проверката е изненадваща – без предупреждение и без разрешение. Около 30 медийни братя и сестри се оказват в частна собственост с пълното съзнание, че нямат право да са там, но че трябва да си свършат работата.
Трудовите инспектори раздават листчета, на които служителите да попълнят информация за заплатата, на която се осигуряват и за работното си време. А междувременно обективите щракат ли, щракат...
Разбира се, инспекторите се легитимират пред разгневената управителка на магазина. Тя е афектирана не от трудовата проверка, а от журналистическите хуни, които са нахълтали в частна собственост. А и самите журналисти се чувстват като натрапници. Или най-малкото – като закононарушители...
Не е излишно в бъдеще пиар кампаниите да се съобразяват с правилата, според които сме граждани на тази държава. Институциите отдавна нямат безусловното право да проникват неограничено в частния живот на хората. А дори да го притежават в определени измерения – достатъчни, за да могат да си вършат работата, едва ли им е позволено да си канят “гости” навсякъде, където пожелаят.
Подобна практика, която показно проверява спазването на един закон ( по отношение на трудовите отношения работник – работодател ), същевременно нарушава правилата, по които можеш или не можеш да снимаш с камера или фотоапарат в частен обект. А ако управителката на въпросния магазин се окаже упорите и реши да съди някой от медийните труженици, едва ли Инспекцията по труда ще съумее да извади правови аргументи, с които да защити гостите си.
Нищо лично, просто бизнес.
Боен отряд от инспектори и журналисти нахлува в голям столичен магазин за хранителни стоки от веригата “Европа” в столичния квартал “Младост 4”. Проверката е изненадваща – без предупреждение и без разрешение. Около 30 медийни братя и сестри се оказват в частна собственост с пълното съзнание, че нямат право да са там, но че трябва да си свършат работата.
Трудовите инспектори раздават листчета, на които служителите да попълнят информация за заплатата, на която се осигуряват и за работното си време. А междувременно обективите щракат ли, щракат...
Разбира се, инспекторите се легитимират пред разгневената управителка на магазина. Тя е афектирана не от трудовата проверка, а от журналистическите хуни, които са нахълтали в частна собственост. А и самите журналисти се чувстват като натрапници. Или най-малкото – като закононарушители...
Не е излишно в бъдеще пиар кампаниите да се съобразяват с правилата, според които сме граждани на тази държава. Институциите отдавна нямат безусловното право да проникват неограничено в частния живот на хората. А дори да го притежават в определени измерения – достатъчни, за да могат да си вършат работата, едва ли им е позволено да си канят “гости” навсякъде, където пожелаят.
Подобна практика, която показно проверява спазването на един закон ( по отношение на трудовите отношения работник – работодател ), същевременно нарушава правилата, по които можеш или не можеш да снимаш с камера или фотоапарат в частен обект. А ако управителката на въпросния магазин се окаже упорите и реши да съди някой от медийните труженици, едва ли Инспекцията по труда ще съумее да извади правови аргументи, с които да защити гостите си.
Нищо лично, просто бизнес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар